Глава 6.
Хипогликемия
Хипогликемията е състояние, което настъпва при понижаване нивото на КЗ под 3,3 ммол/л.
Клетките на главния мозък са много чувствителни към хипогликемията, защото нямат запаси от глюкоза. Ето защо организмът активно реагира на хипогликемията като включва защитни механизми. Човекът с диабет започва да усеща така наречените симптоми предвестници, които сигнализират, че трябва да се предприемат защитни мерки: преди всичко нещо да се изяде.
С времето симптомите предвестници могaт да изчезнат. Хипогликемията, която не се съпровожда от симптоми предвестници, се нарича безсимптомна хипогликемия.
Симптоми на хипогликемията:
- Общи, предизвикани от отделянето на стресови хормони (адреналин, кортизол), които повишават глюкозата в кръвта основно за сметка на появата на глюкоза от запасите в черния дроб (след разграждане на гликогена). Те включват чувство за глад, треперене на тялото, студена пот, сърцебиене, раздразнителност, изтръпване на устните и пръстите.
- Такива, свързани с признаци на гладуване на главния мозък: слабост, замаяност, главоболие, нарушена концентрация, странно поведение, объркване, при тежки състояния – загуба на съзнание и конвулсии. Винаги анализирайте причините за хипогликемиите, за да предотвратите тяхното повторение! Най-чести причини за хипогликемия могат да са следните:
- Недостатъчно количество (липса) на храна
- Физически натоварвания, по-големи от обичайните – след интензивни упражнения рискът от хипогликемия е повишен в продължение на целия ден и нощ.
- Твърде голяма доза инсулин.
- Ново място за инжекции, откъдето инсулинът се е усвоил по-бързо.
- «Мътният» инсулин не е бил добре разклатен.
- Променена дълбочина на инжекцията (убождане в мускула)
- Гликемия, получена след неголям промеждутък от време след предишна хипогликемия, която е предизвикала изтощаване на запасите на глюкоза в черния дроб и е подтиснала симптомите предвестници.
- Много нисък HbA1C (< 6%). Повишава риска от безсимптомна хипогликемия.
- Употреба на алкохол.
- Гастроентерит и диария.
- Прием на някои лекарства (например, понижаващи артериалното налягане – неселективни бета-блокери).