Във форумите, посветени на здравословното хранене и подходящата диета при диабет, се води дискусия относно това полезно ли е нисковъглехидратното хранене. Предлагам на вашето внимание статията на Тим, диабетик от 27 години, който се представя така:
Aз съм Тим и съм основател и автор на блог „Диабет„. Имам диабет тип 1 от 27 години… В този блог комбинирам заедно опита си в диабета и технологията, за да се опитам да определя какво всъщност е „изкуството на възможното”.
https://www.diabettech.com
Преразглеждане на митовете около диетата с ниско съдържание на въглехидрати и диабет тип 1 – защо това е още един полезен инструмент
от Тим, блогър
Следвах дискусия в Twitter на тема дали кетогенната диета е или не е опасна за хората с диабет тип 1 и отново се натъкнах на обичайното преповтаряне на редица митове, които редовно се цитират. Ето защо мисля, че би било добра идея да ги разгледаме подробно и да разберем какво всъщност означава нисковъглехидратното хранене в контекста на диабет тип 1. Най-малкото, ако хората с диабет познават митовете на тази тема, те могат поне да си помислят дали искат да намалят въглехидратите в диетата си. Разбирам, че това е често противоречива тема, затова дръжте се здраво. Мисля, че ще си струва да анализираме митовете за нисковъглехидратното хранене и да ги преосмислим, тъй като в повечето случаи те просто не са верни.
Да издам какво правя аз – обикновено се храня по относително нисковъглехидратен режим – което за мен е по-малко от 80 грама въглехидрати на ден. Когато се опитвам да отслабна, количеството им пада на около 30 грама. Това не означава, че го правя през цялото време, но по метода „проба и грешка“ установих, че този начин на хранене ми дава много по-добро управление на кръвната глюкоза и значително намалява размера на вариациите, които виждам в нивата на кръвната ми глюкоза. Ето защо мисля, че това е по-добре за мен, отколкото „да се кача на люлката“, както става, когато ям повече въглехидрати.
Да се върнем към митовете за диабет тип 1 и нисковъглехидратното хранене – откъде да започнем?
Е, нека да погледнем назад в историята на „диабетното хранене“. Преди да си сложите инсулин, вие обикновено сте гладни и основната цел на поставянето на инсулин преди храненето е да предотврати диабетна кетоацидоза. През 20-те до 50-те години на ХХ век препоръчителната диета е била да се поддържат въглехидратите под 75 грама на ден. Защо? Тъй като въглехидратите имат най-голямо влияние върху кръвната глюкоза, следва, че с по-малко от тях в поеманата храна, има и по-малка вероятност от поддържане на продължителни високи нива на кръвната глюкоза.
През 50-те години на миналия век са публикувани Exchanges of carbohydrate model (Обменните списъци, които са в основата на система за планиране на хранене, разработена от комитет на американската Диабетна асоциация и Американската диетична асоциация. Всеки списък за обмен съдържа храни, които са подобни и взаимозаменяеми; всеки избор на храна в списъка съдържа почти същото количество въглехидрати, протеини, мазнини и калории, б.пр.). И нещата се променят. В менюто има въглехидрати и те отново можело да се ядат. През следващите няколко десетилетия мазнините се превръщат в злодея на храненето, тъй като холестеролът (погрешно) се демонизира, а това налива вода в мелницата на култа към въглехидратите.
В този контекст трябва да имаме предвид, че дори и тогава се е изтъквало, че нивата на кръвната глюкоза са най-вече причинени от приема на въглехидрати.
И някъде тогава, в този микс от изследвания, се появява и китайският шепот („китайски шепот“ е международно популярна детска игра, в която играчите оформят линия, а първият играч получава съобщение и го шепне на ухото на втория човек в линията. Вторият играч повтаря съобщението на третия играч и т.н. В България е известна под името „развален телефон“, б. пр.), за да произведе някои интересни гледни точки. И така, какви са митовете, откъде идват и каква е реалността?
Мит 1: Яденето на по-малко от 140 грама въглехидрати на ден е опасно за хората с диабет тип 1
Не съм сигурен кога това е започнало да се съобщава в курсовете за диабетно обучение, но съм сигурен откъде точно идва идеята, че 140 грама въглехидрати са минимумът, който трябва да се консумира всеки ден. Това произтича от изследванията, направени от Cahill et al през 1968 г., които предполагат, че за да може мозъкът да работи нормално, той изисква между 110 г и 140 г глюкоза на ден. Тази книга описва подробно проучванията, при които тази стойност е определена.
Добре – имаме яснота за тези 140 грама – но имайте предвид, че става дума за глюкоза и за това, което мозъкът изисква, за да работи. Не се казва, че трябва да ядем 140 грама въглехидрати.
По-нататъшни проучвания, свързани с използването на източници на гориво за мозъка, показват че мозъкът използва лактат, когато е подложен наинтензивна работа.
(http://www.fasebj.org/content/22/10/3443.full). На страница 277 от този документ се казва:
При хора, които напълно са се адаптирали към гладуване [или към диети с ниско съдържание на въглехидрати], преобразуването на кетоновите тела може да осигури приблизително 80% от енергийните нужди на мозъка (Cahill et al., 1973). По този начин само 22 до 28 грама глюкоза са необходими за подхранване на мозъка.
Или с други думи, когато не разчита изцяло на глюкозен метаболизъм, мозъкът изисква по-малко от 30 грама въглехидрати и може да бъде 80% подхранван от кетоните.
Човешкото тяло е напълно способно да създава около 30 г глюкоза на ден чрез глюконеогенеза, но ако няма достатъчно протеини или въглехидрати, които да могат да нахранят мозъка, това ще ощети мускулите.
Ако човек с диабет тип 1 яде 140 грама въглехидрати на ден, той ще се нуждае (въз основа на стандартнoто съотношение инсулин/въглехидрати от 1 Е инсулин на 10 г въглехидрати) от 14 единици инсулин. Ако яде 50 г, ще му трябват 5 Е. Консумирането на по-малко количество въглехидрати, което изисква по-малко инсулин, осигурява много по-малка вероятност от грешка в оценката на въглехидратите и дозата инсулин или грешка от променяща се инсулинова абсорбция.
Но най-важното е, че не се нуждаете от глюкоза, за да осигурите енергия. Можете да я получите по друг начин, но това е следващият мит…!
От всичко това следва, че човек не се нуждае от 140 грама въглехидрати на ден, за да нахрани мозъка, да бъде здрав или да бъде с добър контрол на диабет тип 1. Ако не друго, това предполага, че не се нуждаете от повече от 30 грама въглехидрати на ден и че е по-вероятно да е по-добре за вас, ако ядете по-малко въглехидрати!
Мит 2 – Кетозата е опасна за хората с диабет тип 1
Нека бъдем напълно ясни по този въпрос. Кетозата, или използването на мазнини като основен източник на гориво, е напълно нормален метаболитен процес. Работи изключително добре, за да осигури енергия, когато метаболизмът на глюкозата не може да функционира. Когато тялото действа при кетоза, нивата на кетони в кръвта обикновено са в диапазона 1-3 ммол/л. Волек и Фини са отделили много време и са направили много изследвания на тази тема и работата им е добре позната. Повечето хора в действителност са в състояние, в което тялото изгаря мазнините, докато спят!
Кетоните са просто резултат от употребата на мазнини като основен източник на гориво и не е опасен страничен продукт, който да е следствие от това, че имате диабет. Те могат да са индикатор в комбинация с високите нива на кръвната глюкоза.
Диабетната кетоацидоза, при която липсата на инсулин води до високи нива на кръвната захар и високи нива на кетони в кръвта (кетони обикновено над 6 ммол/л), е различно нещо. При нея надвишените нива на кетоните променят рН на кръвта, откъдето идва и името. Това не е кетоза и кетозата не води дотова.
Причините за това объркване трябва да се търсят от липсата на разбиране на двете неща и приликата между термините.
Следната картина (с любезното съдействие на гореспоменатия Фини) описва спектъра на кетони в кръвта:

Тялото, използващо мазнините като първичен енергиен източник, създава кетони, но те не са опасни, дори за хората с диабет тип 1. Те са нормална част от функционирането на организма. Не позволявайте на никого да ви казва друго!
Мит 3 – Трябва да ядете въглехидрати, за да получите достатъчно фибри и други витамини, за да сте здрави
Това е друго странно твърдение, на което се робува.
Голяма част от въглехидратите, консумирани в западния свят, имат много малка хранителна стойност. Захарта, специално, е с малка или никаква хранителна стойност. Но кои са основните източници на влакна (фибри)? Такива са зърнените храни и плодовете.
Е, да, това са източници на фибри, които съдържат много витамини и също значително количество въглехидрати, но не е необходимо да ядете плодове, за да получите достатъчно витамини, а до относително скоро, получаването на плодове през цялата година е било почти невъзможно. Зелените зеленчуци са напълно способни да осигуряват витамините, които могат да се получат и от плодовете. Също така са еднакво добри като съдържание на фибри, но при много по-ниско ниво на въглехидрати.
А какво да кажем за зърнените продукти? На 100 грама овес в пълнозърнестата му форма има 11 грама фибри, 7 г мазнини, 17 г протеини и 66 г въглехидрати. При бадемите, същите 100 г ви дават 12 г фибри, 49 г мазнини, 21 г протеин и 22 г въглехидрати.
Няма изискване да се ядат храни с високо съдържание на въглехидрати, за да сеполучат фибри или витамини. Това, че нашият начин на хранене се е развил по този начин, главно от съображения за разходите, не го прави автоматично правилен.
Мит 4 – Не можете да правите физически упражнения, докато сте на диета с ниско съдържание на въглехидрати
Убеждението е, че без глюкоза, която да ви зарежда, физическите упражнения са невъзможни при диета с ниско съдържание на въглехидрати. И все пак това е нещо общоприето. Много бодибилдъри го правят редовно, и да, Волек и Фини са написали книга за спортните си постижения, когато са използвали диета с ниско съдържание на въглехидрати.
Някои спортни дейности могат да бъдат малко по-трудни, когато се консумират храни с ниско съдържание на въглехидрати, но това не е причина да не се упражнявате при нисковъглехидратна диета.
Накратко, упражненията са очевидно възможни, когато се прави диета с ниско съдържание на въглехидрати и те трябва да се насърчават. Въпросът не е дали е възможно, а какво е въздействието върху цялостното влияние за организма. Тъй като хората с диабет тип 1 се насърчават да упражняват физическа дейност, това не бива да ви спира.
Мит 5 – Яденето на храни с ниско съдържание на въглехидрати опасно увеличава липидите в кръвта
Историята е, че ако ядете повече наситени мазнини, тогава ще получите висок холестерол. Ами, така се е смятало преди. Моето мнение (а и на много други) се различава от това схващане. Всъщност, количеството на липидите в кръвта зависи много повече от това, което черният дроб излива в кръвообращението ви, отколкото от това, което поемате с храната си. Всъщност високите триглицериди (основният елемент, предизвикващ повишаване на липидите в кръвта) се създават предимно в черния дроб в резултат на високите нива на въглехидрати в храната. Ние знаем за това поне от 60-те години на миналия век, но благодарение на Ансел Кийс, то е пренебрегвано.
По-нови изследвания показват, че диета с ниско съдържание на въглехидрати всъщност подобрява липидите в кръвта. Този списък включва някои от проучванията, които са показали благоприятните промени в резултатите от липидите в кръвта.
Изследванията показват, че освен, че не са причината за високите нива на холестерол, ниските въглехидрати подобряват рисковите фактори, свързани с холестерола в кръвта.
Диета с ниско съдържание на въглехидрати намалява маркерите за липиди в кръвта, които са свързани със сърдечносъдови заболявания. Това е от огромна полза за хората с диабет тип 1. Мазнината не е враг!
Заключение
В тази кратка статия се опитах да обясня митовете, които редовно срещам да се посочват като причини, поради които един човек с диабет тип 1 не трябва да яде храна с ниско съдържание на въглехидрати. Лично аз мисля, че те просто промиват мозъка в резултат на вече дискредитираните изследвания, които Ансел Кийс и други като него са правили, и които са били наложени в миналото (дори на ниво висше образование).
Както казват някои специалисти по диабет, те не се безпокоят от това, което диабетикът яде, стига да има подходящо обучение, добра информираност за това как да контролира диабета си, нужните умения и адекватна доза инсулин. И мисля, че всичко се свежда до това.
Обичайният съвет, когато смятате да предприемете нещо различно от това, което сте правили до този момент, е да не започвате, без първо да говорите с медицински специалист. По всякакъв начин вървете напред и правете необходимото, за да се чувствате добре, но имайте предвид, че може да предизвикате и много негативни реакции. Само не забравяйте, че консумирането на по-малко въглехидрати изисква по-малко инсулин и се уверете, че дозата се коригира по подходящ начин.
Като човек с диабет тип 1, не е задължително да ядете храни с ниско съдържание на въглехидрати. Това не е изискване, за да се чувствате добре при нормални обстоятелства. Но много от нас, които са започнали да го правят, откриват, че могат да получат по-добри и стабилни нива на кръвната си глюкоза и да намалят честотата и тежестта на хипогликемиите си. Децата се нуждаят от внимателно обмисляне на това дали да се хранят с нисковъглехидратни продукти, за да се гарантира, че ще получават достатъчно калории, за да растат ефективно.
Ако се борите с голяма вариабилност на кръвната глюкоза и висок HbA1c, то нисковъглехидратната диета е още един инструмент в кутията, който може да ви помогне да управлявате по-ефективно състоянието си. Това е основното, от което всички ние се нуждаем. Инструменти, които правят живота по-лесен.
В крайна сметка не бих казал, че трябва задължително да опитате диетата с ниско съдържание на въглехидрати. Аз просто предлагам, а вие може да се изненадате от резултатите…
Благодаря Ви! Много полезна информация!