В пубертета детето започва да оформя своята личност на зрял човек. Ето защо е напълно естествено то да пожелае да започне да контролира живота си само. Но това желание при децата с диабет може да се окаже трудно, ако те не притежават достатъчно умения за самоконтрол на диабета си. Ето защо най-важното в тази възраст е да се уверим, че детето ни притежава необходимите диабетни знания и умения.

Ако детето е с наскоро поставена диагноза, както вие, така и то ще започнете едновременно да учите за диабета. В началото може да се почувствате виновни, че не знаете всичко и нямате отговор на много от въпросите, които го вълнуват. Не се притеснявайте да си признаете, че не знаете отговорите на всички въпроси и ще се учите заедно.

Търсете заедно информация, споделяйте прочетеното. Обсъждайте съвместно различните варианти за избор на храна, например, или за определяне на инсулиновите дози, ако се налага промяна. Винаги се интересувайте от мнението на детето си. Понякога не вие, а тийнейджърът с диабет се оказва прав – все пак става дума за неговото тяло. Ако изпаднете в сериозно разногласие, потърсете мнението на трета страна – ваш познат с диабет тип 1 с по-голям стаж, мнението на Фейсбук групите за диабет или на вашия ендокринолог. Добре би било, ако помолите ваш близък или приятел, на когото детето ви има доверие, да прочете от вашите книги или източници на информация за диабет тип 1, за да помага в такива моменти.

Много родители се притесняват, че детето им няма да се грижи за диабета толкова добре, колкото го правят те, което би могло да доведе до здравословни проблеми както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Хубаво е, ао успеем да подтиснем този страх и дадем възможност за по-голяма самостоятелност. Нека сме наблизо, нека сме готови да помогнем с всичко, което знаем, но без да натрапваме прекалено присъствието си. Добре е поне в началото на „прехвърлянето на управлението“ да сме наясно колко често младият човек ще измерва кръвната си глюкоза, иска ли да прави промени в инсулиновите си дози и количеството храна и какви, както и достатъчно подготвен ли се чувства за това.

Диабетът няма да спре детето ви да се държи като всеки друг тийнейджър. Но диабетът създава допълнителни съображения, които правят добрата комуникация между вас още по-важна. Как и за какво да говорим с децата си в тази толкова деликатна възраст? Надявам се някои от тези съвети да ви бъдат от полза:

1. Помагайте на вашия тийнейджър да спазва инсулиновата си терапия и съветите, които му дава ендокринологът. Насърчавайте го – нея или него, да говори със своя здравен екип. Ако усетите, че му е неудобно да ходи на консултации с вас, нека иде сам или с приятел. Бъдете позитивни към добрите неща, които децата правят, отбелязвайте ги, хвалете ги и ги насърчавайте да носят някакъв документ за диабета си единствено за собствена безопасност, а не защото така искате вие.

2. Насърчете го да се срещне с други тийнейджъри с диабет.

3. Задайте си въпроса: Има ли нещо в поведението на моя тийнейджър, за което се безпокоя? Ако е така, планирайте си време, когато можете да говорите с него за това. Няма смисъл да се опитвате да започвате разговор с тийнейджъра, когато някой от вас бърза за някъде, или когато младежът е онлайн с приятелите си. Уверете се, че имате време да говорите за нещата спокойно – наистина е важно да разполагате с време, за да седнете и да започнете смислен  разговор.

4. Не се опитвайте да решите всичко наведнъж и сега. Ако нещата, които ви притесняват са няколко, обсъждайте ги едно по едно. Страховита тирада за всичко, което вашият тийнейджър прави „погрешно“, едва ли ще го накара да се промени. Може би си струва първо да обсъдите онова, от което най-много се притеснявате и да се върнете към други неща по-късно. Действайте стъпка по стъпка. Осъзнайте, че няма как да контролирате всичко в живота на порастващото си дете – нито е възможно, нито е от полза за него. По-добре му обяснете, че като родител няма как да спрете да се притеснявате за него „нищо, че е вече голям“, но разчитате на здравия му разум и ще бъдете винаги готови да отговорите на въпросите, които го вълнуват, ще го изслушате без упрек, а с обич, разбиране и приемане.

5. Грижата за тийнейджърите може да бъде трудна и стресираща. Помислете кой ваш близък или приятел може да ви помогне и да ви подкрепи. Може да ви прозвучи странно, но понякога вие не сте най-точният човек, който да говори с тийнейджъра си по определена тема. Детето ви може да се чувства по-комфортно с любима леля, чичо, по-голям брат или сестра, или семеен приятел. Ако се спрете на този подход, уверете се, че сте наясно каква информация с кого се споделя, така че да не се чувствате извън дискусията, но и внимавайте със „споделянето на споделеното“.

6. Говорете „с“, а не „на“ вашия тийнейджър и го насърчавайте да говори за това как се чувства по отношение на своя диабет. Не съдете, не го упреквайте относно чувствата, които изпитва. И без вашите забележки му е достатъчно трудно. Изслушайте го и ако не се сещате за нищо мило, което да кажете спокойно, по-добре замълчете. Дайте си време да си припомните за своите собствени проблеми в тази възраст и да осмислите нещата, пред които е изправен младият човек, за да изберете подходяща стратегия за позитивен и смислен разговор по темата. Така връзката между вас няма да прекъсне и това ще ви улесни да забележите, когато има вероятност да възникнат проблеми,  а на детето ви ще помогне да бъде отворено с вас.

7. Не се ядосвайте – това може да ви попречи да се справите ефективно със ситуацията, да накарате вашия тийнейджър да се страхува от диабетните усложнения или да го провокирате да се разбунтува. И най-важното – съхранете връзката между вас и вашето дете в периода на пубертета дори с цената на някои компромиси. Не разговаряйте, когато единият от вас е ядосан. Няма смисъл да се опитвате да говорите с тийнейджъра за вредата от алкохола, когато сте вбесени, защото се прибира в нетрезво състояние – това просто няма да свърши никаква работа. Изчакайте, докато се успокоите и можете да обсъдите нещата рационално. По същия начин, не се опитвайте да достигнете до тийнейджъра си, когато той или тя е в лошо настроение – те няма да бъдат отворени за дискусии или компромиси и в най-добрия случай няма да ви обърнат внимание.

8. Разговорите „на четири очи“ могат да са толкова ужасяващи за децата в тази възраст, че те да се затворят и да не искат да споделят каквото и да било. Дори да получите някакви отговори в подобна ситуация е много вероятно те да не са изцяло честни и откровени. В такъв случай се опитайте да „изваждате“ внимателно темите, по които искате да разговаряте, докато правите нещо заедно, например по време на разходка или ако решите да сготвите нещо заедно. Това може да бъде особено полезно, ако говорите за неудобни неща като секс и контрацепция. За тийнейджъра може да бъде по-лесно да се отвори, когато не трябва да го гледат в лицето и не се чувства като на разпит.

9. Бъдете подготвени с разнообразна и достоверна информация. В съвременния свят, с толкова много и лесно достъпна информация, внимавайте да не изпаднете в ситуацията „изобщо не усетих как стана, но ролите ни се размениха и вече не аз, а мен просвещават“. Уверете се, че имате достатъчно познания по темата, за която искате да разговаряте. Например, ако ще говорите за секс, трябва да имате информация за контрацепция и безопасен секс или да я потърсите на подходящ уебсайт.

10. Мислите ли, че имате нужда от професионална помощ? Говорете с вашия педиатричен екип за диабет относно консултации или психологическата подкрепа.

В юношеските години много от децата започват да експериментират с „това, което правят големите“ или защото самите те искат да се почувстват такива, или защото искат околните да гледат на тях като на такива или просто от страх да не им се подиграват връстниците. Ето защо трябва да поговорим с тях за рисковете, които крият някои от нещата, които могат да опитат и как да ги намалят или избегнат.

Няма смисъл да зариваме глава в пясъка и да се заблуждаваме, че ако не мислим за нещо, то никога няма да се случи. Другата крайност също няма да сработи, защото последното, което всеки тийнейджър иска да чуе, е списък с причини, поради които ранният секс, алкохолът, пушенето или упойващите вещества са риск. Нека бъдем честни и да си спомним собствените си преживявания като тийнейджъри – има ли нещо, което ни се иска да бяхме направили по друг начин, ако бяхме по-информирани? По-добре е да поговорим навреме с децата си за „нещата от живота“ и да се уверим, че са наясно с рисковете и знаят как да ги избягват.

Любовен живот

Когато подхванете разговора „за птичките и пчеличките“ с вашия тийнейджър, трябва да вкарате и диабета в уравнението. Ако ви е неудобно от подобен разговор, дайте му да прочете статия по темата. Вижте страница 310 в глава 30 от книгата на Рагнар Ханас

Какво трябва да кажем на своя тийнейджър:

• Сексът или дори само енергичното „ухажване“ могат да бъдат достатъчно бурни и да предизвикат хипогликемия, затова трябва  да има нещо под ръка, което да лекува ниската кръвна глюкоза – глюкозни таблетки, захарни бонбони, кока-кола със захар.

• Момичетата с диабет могат да приемат противозачатъчни хапчета. За всички са валидни правилата за безопасен секс и е важно да се използва някаква форма на контрацепция, освен ако не са готови да създадат семейство.

Пушене

Пушенето увеличава шансовете за сърдечни и белодробни заболявания и рак. Вижте глава 27 от книгата на д-р Рагнар Ханс

Какво трябва да кажем на своя тийнейджър:

• Хората с диабет, които пушат, са два пъти по-склонни да имат сърдечни заболявания и проблеми с кръвообращението, отколкото хората с диабет, които не пушат.

• Тютюнопушенето може да повлияе на нивата на фертилитета и шанса да имате здрава бременност и бебе.

• Може да бъде непривлекателно за околните и да оцвети зъбите ви в жълто, да  доведе до неприятен дъх и лоша миризма, която самите вие няма да усещате, но за хората около вас е осезаема.

Алкохол

Хората с диабет могат да пият алкохол, но твърде много не е добре за здравето на никого. Ако младият човек е на рожден ден, клуб или парти с приятели, дозата алкохол може да е 350 мл бира, 150 мл вино или 50 мл водка. Чаша бира съдържа почти толкова въглехидрати, колкото и чаша мляко. Юношите с диабет могат да пият умерено количество алкохол, ако не забравят, че трябва да ядат едновременно с това.

Никога не бива да се забравя, че алкохолът прави много голяма вероятността за хипогликемия.

Вижте глава 28 от книгата на д-р Рагнар Ханс

Какво трябва да кажем на своя тийнейджър:

• Да не пие на празен стомах и да хапне, преди да излезе да пие. Ако това не е възможно, трябва да има някаква закуска, съдържащи въглехидрати, например сандвич или чипс, докато пие.

• Да разкаже на приятелите си за диабета си и как се лекува хипогликемия за всеки случай.

• Да носи гривна или медальон с надпис „диабет“ със себе си, защото хипогликемията може да бъде объркана от околните с пиянство.

• Другата сериозна опасност е, че след няколко питиета по-трудно или изобщо не могат да се усетят предупредителните симптоми на хипогликемията и да се предотврати навреме – затова трябва да се пие умерено.

• Да редува алкохолните напитки с много вода (или нещо, което е без захар), за да избегне дехидратация.

• Тъй като алкохолът остава в организма известно време след изпиването му, може да възникне хипогликемия няколко часа по-късно. След вечер с алкохол навън трябва да се похапне преди лягане дори да е чипс или сандвич по пътя към дома или някакви други “бавни” въглехидрати, тъй като рискът от хипогликемия продължава до следващия ден. Алкохол, съдържащ захар (например, ликьор), ще причини краткотрайно повишаване на кръвната глюкоза, но след това тя ще спадне и ще изложи тийнейджъра на риск от хипогликемия.

Упойващи вещества и диабет

Няма безопасна дрога или упойващо вещество за никого. Независимо дали са незаконни (наркотици, марихуана) или легални (никотин и алкохол), упойващите вещества могат да доведат до проблеми със здравето, семейството, приятелите и полицията. Най-добрият начин да се избегне всичко това, очевидно е да се избягват упойващите вещества изобщо. Вижте глава 29 от книгата на д-р Рагнар Ханс

Какво трябва да кажем на своя тийнейджър:

• Канабисът и марихуаната (хашиш, трева, коноп) могат да направят някои хора спокойни и общителни за кратко. Но други реагират по противоположен начин – могат да се почувстват тревожни и неспокойни след употребата им. Може да повлияе и на апетита, което също ще доведе до нежелани промени на нивата на кръвната глюкоза. Ефектът може и да е на временно „излизане извън себе си“, което води до опасност от забравяне да се инжектира инсулин, когато трябва. По отношение на вземането на рационални решения със сложни действия, като шофиране на кола или самоконтрол при диабет, марихуаната не е по-малко рискова от алкохола.

• В някои страни младите хора използват „синтетични наркотици“, като Е или спийд, когато отидат на клуб, за да получат повече енергия и увереност. Свръхактивността като непрекъснатите танци, например, води до загуба на течности и риск от дехидратация и тежка хипогликемия. Най-безопасно е да се пият безалкохолни напитки и вода. Синтетичните наркотици могат да потиснат апетита и в комбинация с танците, да предизвикат тежка хипогликемия и загуба на съзнание.

Мили родители, нека си пожелаем нашите тийнейджъри да не пушат, да не пият алкохол и никакви наркотици – дори и леки. Цигарите, алкохолът и упойващите вещества ги поставят в много по-голям риск от връстниците им без диабет. Но ако все пак им се случи, по-добре ще е, ако знаят и правилата за безопасност и ги спазват. Нека разберат, че всички разговори, които навярно приемат като „досадни“ и „ограничаващи“ са резултат единствено на нашата голяма обич и тревога за тях.