Здравейте!

Името ми е Светлана и съм майка на 15-годишен тийнейджър с диабет.

Занимавам се с дизайн и предпечат на вестници, списания и книги, с преводи, а също така и с изработка на УЕБ сайтове.

Поставиха на сина ми диагнозата диабет Тип 1 преди година и половина. След драматичната първа седмица, в която лекарите от Детското отделение на болница „Токуда“ буквално спасиха живота му, защото беше направил тежка кетоацидоза, започнах да чета.  До този момент не знаех нищо за диабета и неговите симптоми. Всичко ми изглеждаше толкова сложно, че не виждах как ще се справя сама, след като ни изпишат от болницата.

Чувствах се виновна.

Плачех.

Един ден синът ми ми се скара. Вече му бяха махнали системите и той разбра, че се крия в тоалетната, за да плача. „Не така, мамо. Аз съм този с диабета, не си ти. Щом аз не плача, няма да плачеш и ти.“ Малко грубичко, но свърши работа. Дойде ми на ум поговорката: „Лозето не ще молитва, иска мотика.“ Стягай се, момиче, работа те чака. И за пореден път започнах да чета книгата, която ми беше дала нашата прекрасна ендокриноложка д-р Галина Попова „Изкуството да управляваш диабета“.

Когато съпругът ми стана член на фейсбук групата за хора с диабет и започна активно да контактува с другите членове, разбрах, че в България има нужда от повече материали, които обясняват диабета и начините за постигане на добър контрол на кръвната захар.

Ето защо реших да използвам професионалните си умения, за да направя сайт, който да бъде от помощ на децата с диабет и техните родители.

Четете, питайте и не се страхувайте. Ще се радвам, ако мога да отговоря на вашите въпроси, които можете да зададете в страница Контакти.