Към децата с диабет и към техните родители

Към децата с диабет

Когато се върнем в училище след поставяне на диагноза диабет, е важно да разкажем на приятелите си за своя диабет. Също така на учителите и класа. Така всички ще разберат, че диабетът не е болест, а състояние и начин на живот. Вие не сте болни! Единствената разлика между другите и децата с диабет е, че организмът на другите произвежда инсулин, а вашият – не. Ето защо онези няколко капчици инсулин, които вашите съученици имат, а вие не, вие трябва да си ги инжектирате сами преди всяко хранене. Колко от приятелите ви могат да направят това?

Само да напомня защо ни е нужен инсулин. Вие може да го разкажете в часа на класа. Не е лошо всеки да има представа как функционира тялото му.

И така: Всяко тяло се състои от клетки. Клетките се хранят със захар. Тази захар се получава от храната, която ядем. Стомахът ни разгражда храната на захарни молекули и през тънките черва те попадат в кръвта ни. Кръвта ги доставя до всяка една клетка и клетчица от тялото ни. И тук внимание: За да влезе захарта в клетката, трябва едно ключе, за да отвори вратата на клетката, захарта да влезе и да я нахрани. Това ключе е инсулинът. Когато един човек се храни, мозъкът дава команда тялото да започне да произвежда ключето инсулин. Но диабетът е състояние, при което тялото ни вече не може само да направи това. Няма инсулин, няма ключ. Захарта не може да влезе в клетките, те си стоят гладни. Захарта остава в кръвта и оттук идва понятието висока кръвна захар. Късметлии сме, защото науката и медицината ни дават възможност да помогнем на тялото си с инсулина. Можем да си го инжектираме. Трябва да си слагаме инсулин преди всяко ядене.

Добре ще е, ако медицинската сестра дойде в класа ви, за да разкажете и на нея за диабета, можете да поканите и всички ваши учители, включително учителите по физическо възпитание. Защо е важно. Те трябва да знаят, че когато се движим, тичаме и играем активно, мускулите бързо огладняват и имат нужда от повече захар. Кръвната ни захар започва да намалява и когато стане много ниска, получаваме хипогликемия. Ако не вземем бързо мерки и не хапнем нещо сладко веднага, започва да ни личи – ставаме уморени и раздразнителни, тялото ни започва да трепери, изпитваме вълчи глад. Ако се забавим и не си изядем глюкозната таблетка или захарта или сладкото, което сме си сложили в чантата специално за тази цел бързо, може и мозъкът ни да остане без необходимата му глюкоза и да загубим съзнание. Ето защо: Важно е и трябва да можем да измерваме кръвната си захар по всяко време. Дори в час, дори на контролно, дори по време на изпит. Важно е и трябва да можем да ядем каквото е необходимо по всяко време, когато е необходимо. Няма да ви черпя от моите глюкозни таблетки, защото ми трябват, ако получа хипогликемия. В междучасието много от децата си купуват чипс или снакс. Много са мазни, да знаете. Не е добре за здравето, аз вече го знам, защото диабетът ме научи, че трябва да се храня здравословно. Е, ако ме почерпите ще си взема едно или две парченца, не повече. Мога да ям и шоколад, и бонбони,  но само когато трябва  и само по мъничко. То и за всички е по-добре да не прекаляват.

Разбира се, че с похапването не трябва да се прекалява. Ако го направим, кръвната ни захар ще се качи. Това се казва хипергликемия. Тогава пак ни личи – можем да станем раздразнителни и сприхави. Пие ни се много вода. То и трябва да пием много тогава, а ще се наложи да ходим и до тоалетната по- често. Ето защо: Важно е и трябва да можем да измерваме кръвната си захар по всяко време. Дори в час, дори на контролно, дори по време на изпит. Важно е и трябва да можем да пием вода и да ходим до тоалетната, когато е необходимо.

Ще се справим с всичко, стига да знаем и да спазваме тези правила. И не забравяйте, че най-близкият експерт по диабет е под ръка – това е човекът с диабет или неговите родители.

Към родителите на детето с диабет

Веднага след изписване от болницата:

1. Подгответе диабетен комплект.

Диабетен комплект. Всеки човек с диабет има своя диабетен комплект. Той съдържа задължително глюкомер, допълнителни тест ленти, инсулин, глюкагон, глюкозни таблетки, резервни иглички за инсулиновата писалка. Ние използвахме голям несесер. Нека вашият е на удобно място в чантата. Хубаво е детето да започне да го ползва още в къщи, преди да е започнало училище, за да свикне да прибира инсулина и глюкомера в комплекта след всяко ползване.

2. Говорете с учителите и директора на училището

Когато ни изписаха от болницата след поставяне на диагнозата, синът ни получи още две седмици болнични преди да започне да ходи в училище отново. Отидох в часа на класа след уговорка с класния, за да разкажа на децата и учителите какво се случва със сина ни и какво е важно да знаят за диабета преди той да се върне в клас. За съжаление, малко хора са запознати със състоянието диабет тип 1. Моята препоръка е да разкажете основните неща, които сте научили след обучението в болницата, или дори да им прочетете тази статия. Много важно е, за да се чувства детето, а и вие спокойни, в училище да проявяват разбиране към неговите нужди. Понякога липсата на разбиране се дължи на липса на информация. Моят съвет е: говорете с класния ръководител, говорете с медицинската сестра, с учителите, особено с тези по физическо. Ако е необходимо, опитайте се да организирате родителски и учителски срещи с покана на диабетна сестра или лекар. Разказвайте за диабета и за нуждите на детето си. Важно е! Необходимо е да ви разрешат детето да се храни в класната стая, когато това е необходимо. Трябва да се обясни на всички защо детето може да приема таблетки глюкоза, плод или сандвич по време на урок, за да предотврати или лекува хипогликемия. Защо трябва да пие вода и да ходи до тоалетна, когато е необходимо – по време на час, на контролно, на изпит. Защо трябва да си слага инсулин преди хранене.

3. Трябва да се осигури на детето с диабет редовно хранене, колкото е възможно по-близо до обед.

Сервираните в стола ястия трябва да са подходящи за дете с диабет. С други думи, трябва да знаете колко хлебни единици (въглехидрати) съдържат, за да определите правилно дозата инсулин преди хранене. Но обядът винаги трябва да се изяде целия, в противен случай кръвната захар ще падне ниско. Важно е да се разбере, че детето с диабет няма право да гладува, както го правят връстниците му, ако реши, че храната не е апетитна. Ето защо винаги трябва да имате алтернатива освен обичайното меню. Полезно е, ако предварително прегледате училищното меню заедно с детето. Ако имате съмнения, че няма да може да се определи точният брой въглехидрати в храната или че детето няма да я хареса, по-добре му изпращайте сандвичи в кутийка. Лично за мен това беше по-добрият и предпочитан вариант. Сандвичи с листче в кутийката, на което съм написала колко хлебни единици са и колко инсулин трябва да си сложи.

4. Хипогликемия в училище

Децата са активни в училище и нерядко се случва след голямото междучасие или час по физическо кръвната захар да падне. Хипогликемия, за която трябва да се вземат мерки. Добре е с помощта на мама, тати и сестрата в училище или класната, да се разработи план за спешна помощ, за да се определи кой какво да прави, ако на детето с диабет му прилошее или има хипогликемия.

Препоръчително е някой учител или медицинската сестра  да помогнат на детето с измерването на кръвната захар, ако това е необходимо.

Уверете се, че учителите и приятелите му знаят къде има глюкоза за спешни случаи и кога трябва да я приема. Важно е да знаят къде е и глюкагонът и как се използва. Оставете телефонния номер на мама, на татко, на личния си лекар при учителката, при медицинската сестра, при охраната. Аз лично бях разпечатала няколко листа, на които пишеше името на сина ми, диабет тип 1, и телефонните номера на родителите и на д-р Попова, нашата ендокриноложка. Освен  при учителката, при медицинската сестра и при охраната, имаше и един в чантата на детето. Детето знаеше, че след физическа активност в междучасие или спорт, трябва да измери кръвната си захар (за щастие почти веднага му сложихме сензор) и ако е ниска да изяде глюкозна таблетка от диабетния си комплект. Глюкозни таблетки бяхме сложили и във всички джобове – на дънките, якето, суичъра. Както и плодов сок със захар в чантата. За всеки случай, тъй като в училището имаше хладилник в лекарския кабинет, там бях оставила инжекция глюкагон за спешни случаи. Също и инсулин, и пакети със солети – за всеки случай.

Важно и много полезно за детето с диабет е да разговаря с приятелите си за признаците на хипогликемия. Приятелите трябва да знаят къде да намерят глюкозните му таблетки. Хипогликемията може да повлияе на поведението на детето в училище, не само по време на ниска кръвна захар, но и за период до 3-4 часа след нормализиране на захарта. При изследване на деца и юноши на възраст 11-18 години е установен значителен спад в ефективността на умствената дейност с кръвна захар 3,3–3,6 ммол/л. Това засяга умствената гъвкавост, способността за планиране, вземането на решения, вниманието към детайла и скоростта на реакция. Това, пък, е добре да знаят неговите учители.

При приключване на часовете учителите трябва да се уверят, че има кой да посрещне детето с диабет. Не трябва да се допуска дете с диабет да излиза от училище преди обичайното време, без да е проверено има ли някой в вкъщи и дали някой ще го вземе от училище. Ако детето започне хипогликемия на път за вкъщи и никой не е наблизо, за да помогне, тя може лесно да премине в тежка хипогликемия.

С тези няколко правила синът ни завърши училище, за щастие, без да е получавал тежки хипогликемии. И учителите, и съучениците му проявяваха разбиране към нуждите му.

от Светлана