От споделен опит във ФБ групата Найтскаут България

Вие чухте диабет тип 1. За себе си или за вашето дете. Шокът от диагнозата е голям, за всички ни беше така.

Защо на мен? Колко е страшно? Какво да правя? Има ли и други като мен? Да, има. И ние, които сме го преживели, искаме да ви дадем утеха и кураж, да ви предложим своя опит и знания. Колкото и невъзможно да изглежда сега, всичко ще се подреди!  Стъпка по стъпка. Както казват, пътешествието от 1000 мили започва с 1 крачка – първата. Да я направим заедно. Насреща сме, за да те изслушаме и ако има нужда, дори да поплачем заедно. Ще се опитаме да отговорим на въпросите, които те вълнуват . Докато четеш това медицината и технологиите в тази сфера продължават да напредват. Нещата за хората с диабет ще стават все по-добре. И да, ще отнеме време да свикнеш с мисълта за новия начин на живот, да приемеш диабета, да го разбереш. Да наредиш всички части на пъзела. Нещата, които трябва да научиш са толкова много, но с времето всички разбрахме как и какво. В началото просто  трябваше да се стегнем и  да направим първата крачка, дължим го на себе си и на децата си.

Много от нас изпитаха чувство за вина, когато разбраха диагнозата диабет тип 1. Няма вина. Все още науката и медицината нямат отговор какви са причините за появата на диабет тип 1. Не е защото сме правили това, а не сме направили другото. Не е защото детето е яло много сладкиши и не сме настоявали за още по-здравословен начин на живот.  Никой няма никаква вина за това! Не се упреквайте и не упреквайте нищо и никого за това. Нещата просто се случват. По никакъв начин семейството и начинът на живот не определят при кого и кога ще се отключи диабет тип 1.

Да кажем най-важното. Диабетът не е болест. Научихме го от книгите за диабет тип 1, които ни дадоха в болницата. Там ни казаха: „Детето ви е здраво. То е като всички останали, не е по-различно, просто му липсват „няколко капки инсулин”. Диабетът не е болест, а състояние, инсулинов дефицит (липса). Най-важното за нас като деца, а после и като млади хора с диабет тип 1, бе да научим, че съм абсолютно като всички други, просто имаме някои по-специални нужди. Диабетът може да се управлява. Да се контролира. И ако го правим добре, можем да отложим или дори да избегнем диабетните усложнения. Да живеем дълъг, пълноценен и здрав живот.

На първо място за доброто управление на диабета е да можете да го контролирате сами. Никой лекар не може да бъде 24 часа в денонощието заедно с вас . За това, обаче, са нужни знания. Четем много, събираме информация и не разчитаме само на лекарите. Ако го правите и вие ще имате добър контрол и нормален живот. Хубаво е всички в семейството да са съпричастни, да четат, да питат и да научават и да помагат, когато има нужда. Още по време на обучението в болницата, записвайте си всичко, защото информацията е много, няма как да запомните всичко наведнъж. Питайте и четете в групите във Фейсбук,  в Блогът на Светлана , в който има доста обширна библиотека за диабет тип 1. Четете, четете, четете за диабета и всичко ще се нареди.

За всички ни най-важно беше приемането на диабета и осъзнаването на факта, че алтернатива на инсулина при диабет тип 1 няма. Много от нас не познаваха никого, с когото да поговорят в началото. Имаше хора, които се опитваха да ни убедят, че инсулинът е крайно решение. За щастие, знаехме, че алтернативните методи само още повече ще влошат състоянието на човека с диабет тип 1. С годините сме срещали родители, които отричат диагнозата, не искат да повярват и да приемат диабета на детето си и губят ценно време. Нашият съвет: „Не вярвайте на врачки, екстрасенси и други подобни шарлатани. Вярвайте в лекарите и науката. Образовайте се.” В началото наши приятели, иначе много интелигентни и добронамерени хора, започват да ни предлагат алтернативи на лечението с инсулин – билки, молитви, диети и шамани в Австралия. Не ги виним, те искат да помогнат, но не знаят нищо за диабет тип 1. Диабет тип 1 е инсулинозависим. Няма алтернатива на инсулина при диабет тип 1.  Ето защо, когато приемате съвети, уверете се, че те идват от правилно информирани източници. Изключително важно за хората с диабет и техните близки е да бъдат правилно информирани за това какво представлява диабетът.

Диабетът има немалко положителни страни, колкото и невероятно да ви звучи това. Първо, искаш – не искаш, той те принуждава „да живееш здравословно”. Диабетът е състояние,  което изисква здравословен начин на живот, полезна храна и физическа активност и не на последно място дисциплина.  Децата с диабет са по-дисциплинирани и организирани от връстниците си. Нямат избор, защото това е начинът им на живот. Доц. Коприварова казва: „Децата с диабет с нищо не са по-различни от другите деца. Просто им се налага да са по-организирани и отговорни.” Ще разберете, че диабетът, всъщност, е начин на живот. Учи децата и родителите на дисциплина, отговорност, организация, здравословно хранене , физически активен живот.

Много окуражителен е напредъкът на медицината и иновациите за контрола на диабета, които позволяват на хората с диабет да управляват по-добре състоянието си. Диабетът вече не е страшен. Със съвременните средства за диагностика и лечение може да бъде напълно и добре контролиран. Хора с дългогодишен диабет ще ви разкажат, че съвременните иновации в областта на диабета правят управлението му много по-лесно, отколкото това е било в миналото. Много от нас ще ви кажат: „Сензор! Сензор! Сензор! Сензорът помага изключително много за контрола на диабета. Без него все едно стреляме в тъмното.” И добрата новина, че вече и в България има начин детето ви да се сдобие със сензор по Здравна каса. (Сензорът е устройство за непрекъснато наблюдение на кръвната захар, което се поставя на ръката.)

Не сте сами! В диабетните групи има хора с опит и познания, които могат да ви помогнат. Ще видите колко много възрастни и деца с диабет има във ФБ групите, какви страхотни хора са, какъв живот водят и ще разберете, че вие и детето ви няма да спрете и ще следвате мечтите си независимо от диабета. ЩЕ СЕ СПРАВИМ! – Заедно и като споделяме своя опит.  Диабетната общност е голяма, невероятно сплотена и всеотдайна. Приемете това като приключение, дълъг път, по който има с кого да вървите. Вече направихте първата крачка! Успех!