Скъпи приятели, несъмнено повечето от вас знаят това, което накратко ще споделя тук относно проверката на точността на глюкомерите, но аз наскоро се сблъсках с тази задача и се наложи да прочета някои неща, за да разбера как може да стане това.
от Валери А. Б.
Доскоро си мислех, че мога да занеса глюкомера в някоя лаборатория и там по някакъв техен начин да проверят и да ми съобщят с каква точност мери нашият глюкомер, така че, да имам едно наум, когато правим контролни измервания за определяне стойността на кръвната глюкоза.
В нашия случай това най-често се налага, за да проверим точността на сензора,който използваме – Freestyle Libre. За съжаление се оказа, че в лабораториите, които посещаваме не извършват подобна услуга и се налага да се оправяме сами.
Здравейте, г-н Василев, моля не се обиждайте, но типично по български обяснявате, очевидно с доста познания, как нещата НЕ са. Но нито дума как да се направят.
За нас изходните параметри са следните: имаме дете болно от Диабет Тип1. Имаме сензор и глюкомер, и именно глюкомера е този, по който „равняваме“ получените резултати. И когато глюкомера има разлика с реалните стойности, то и нашите резултати не са каквито искаме и очакваме. Затова, колкото и аматьорско да е подобно измерване, то поне ще ни покаже приблизително колко по-ниско от реалното отчита глюкомера. И имайки това предвид, се надявам да подобрим контрола на КЗ.
Хм… Приблизително точно. Изглежда добре… и успешно може да подведе някого. Дали авторът има представа от метрология, от сравняване на измервания, от определяне точността на измерителен уред? Дали има представа за видовете грешки и коя как се определя? Като чета описаното – едва ли. От масово-потребителска гледна точка звучи добре; от инженерно-научна – наивно и не особено точно.
И тези разтвори – те са „контролни“. Дали работи и дали грубо се вмества в нормите. Не за определяне на точността.
Освен всичко – точността на измерване на глюкомера се определя предимно от лентичките, не от самия измерител. Не случайно допреди не много време всяка опаковка лентички вървеше със свой калибриращ чип, определящ особеностите и отклоненията на съответната партида ленти. Елекронният уред е прост иизмерител – ЕДН, ток или светлинен поток – в зависимост от начина на измерване на КЗ. Това изерване от десетилетия е просто и достатъчно точно – дори мултимерите за по 4-5 лв. от магазините „по левче“ са доста точни и с повтаряеми параметри. От друга страна – прецизната микрохимия на лентичките по-лесно подлежи на отклонение на състава, което дор да е малко – може да повлияе на измерването в немалка степен.