Предефиниране на времевите рамки
От Адам Браун
Когато ползите изглеждат „дългосрочни“, е лесно да пренебрегнете важните си навици ДНЕС и да ги отложите за УТРЕ. Как да преодолеем предизвикателството на времевата перспектива и да предефинираме времевите рамки без това да ни струва нищо!
Един от най-трудните аспекти при създаване на добри диабетни навици – или подходяща промяна на поведението, е сравнително дългото време, което стои между полагането на усилието и получаването на възнаграждението. Например: „Работете усилено сега, за да контролирате диабета си добре, така че в бъдеще да имате по-малък риск от усложнения на диабета”.
Отговорът на въпроса „ЗАЩО” е изключително важен, но лесно се забравя или пренебрегва и спира да играе ролята на силен мотив както в ежедневието, така и в периода от многото години, в които трябва да контролираме добре диабета си. И със сигурност това не е особено мотивиращо за един тийнейджър.
„Дългосрочните усложнения“ понякога могат да ни се струват размити, отдалечени и неприятни за обмисляне, особено, ако сте младеж или ново диагностициран. Високата кръвна глюкоза има невидимо влияние за вас, което може да доведе до влагане на малко енергия или ентусиазъм при вземане на важно за диабета ви решение в момента. Всъщност, мога веднага да оправдая начина си на вземане на лесни решения: „Само този път ще направя изключение“ или „Ще започна следващата седмица, или следващия месец, или следващата година …“ този тип оправдания не са изключения в „дългосрочния“ модел на мотивация.
Ето защо, аз съм голям привърженик на идеята да се превърнат дългосрочните, понякога неприятно звучащи ЗАЩОТО към позитивни и краткосрочни ЗАЩОТО.
Ето няколко примера от моята книга, Bright Spots & Land Mines, за да илюстрирам как предефинирането на времевите рамки реално действа!
1. Защо трябва да се грижа за диабета си днес – като това се отнася до избора ми на храна, приемането на лекарства или поставянето на инсулин, регулярното наблюдение накръвната глюкоза, физическите упражнения и т.н.?
Отговор: Когато кръвната ми глюкоза е в диапазона (4-8 ммол/л), знам че:
- Аз съм по-любезен и по-търпелив с хората около мен – особено с тези, които обичам най-много.
- Имам повече енергия, за да правя нещата, които ме радват.
- Усмихвам се повече и съм много по-малко напрегнат, угрижен или разсеян.
- Мога да мисля по-ясно и по този начин мога да помагам на повече хора с диабет чрез по-висококачествена работа тук, в сайта ми diaTribe.
С други думи, „тогава съм най-доброто си АЗ!“. Когато кръвната ми глюкоза е в обхват, това ме прави по-добро човешко същество днес и увеличава моето ограничено време на тази планета. Това е безценно!
И напротив, когато кръвната ми глюкоза е извън обхвата, всичко в живота ми става по-трудно и по-малко приятно – уморен съм, мрачен, замаян, лошо спя, спохождат ме тъмни мисли и ставам все по-лошо човешко същество. А аз заслужавам повече, както и хората около мен.
Намирам тези причини за силно убедителни, за да се грижа за диабета си ДНЕС, особено защото те се фокусират върху това, че “тогава съм най-доброто си АЗ!” към тези, които обичам най-много. Обърнахте ли внимание, че в тази точка няма нито едно споменаване на „дългосрочни усложнения“?
Плюс това, ползите ДНЕС са не само по-близки като времева рамка, но и по-мотивиращи и позитивни. И разбира се, по този начин аз обслужвам по-добре и дългосрочната си цел, като само се придържам към причините, които водят до ползи ДНЕС.
Това е и причината, поради която системата за непрекъснато наблюдение на кръвната глюкоза (CGM, сензор) е такова мощно средство за промяна на поведението и навиците ни – данните за глюкозата в реално време намаляват времевия интервал и бързо научават потребителите да поддържат нивата на кръвната си глюкоза в диапазона, посредством своевременни реакции, промяна в храненето, навиците и т.н.
2. Когато става дума за физическа активност и спорт, моите ЗАЩОТО се фокусират по подобен начин върху всички страхотни победи.
Отговор: Когато съм физически активен:
- Намалява кръвната ми глюкоза (през повечето време, виж предимствата по-горе!).
- Веднага се повдигат настроението ми и оптимизма.
- Подобряват се връзките ми.
- Намаляват се нивата на стреса, което от своя страна е от полза за моите нива на кръвна глюкоза и животът ми става по-приятен (стресът може да предизвика по-висока кръвна глюкоза).
- Увеличава се моята работоспособност, което ми носи голяма радост заради удовлетворението от постигнато – една от моите силни страни според StrengthsFinder (Тестът StrengthsFinder е разработен от екип от учени и психолози, за да помогне на хората да открият и развият своите естествени таланти, б.пр.)
- Помага ми да спя по-добре, което също помага на кръвната ми глюкоза и настроението ми на следващия ден.
- Помага ми да генерирам нови идеи и да решавам проблеми, особено ако се чувствам в застой.
Страхотно е, защото тези причини са много по-мотивиращи за мен от типичното: „Бъди физически активен днес, за да живееш по-дълго“. В суетнята на ежедневието е трудно да се даде приоритет на „дългата“ игра и е много лесно да се намерят извинения от типа: „Нямам време“. Но когато предефинирам ползите от физическата активност и спорта ДНЕС и гледам на тях като на стимули на работоспособността ми, например, аз намирам време за тях дори и в най-заетите си работни дни!
От „Немотивиран“ до „Грешно мотивиран“
Думата „немотивиран“ се среща често, когато се говори за контрол на диабета. Но аз мисля, че тя е неправилно употребявана!
Вместо това, бих казал, че много хора с диабет са „грешно мотивирани“ – действията им се основават на страха от УТРЕ – тиктакащата бомба на очакващата ги в бъдещето невидима болест. Вместо това бих искал причините, които ни мотивират ДНЕС да са по-често използвани и изтъквани – те са по-вдъхновяващи, по-непосредствени и по-мотивиращи.
Следващия път, когато искате да си създадете нов диабетен или здравословен навик, попитайте себе си:
Как може този мой навик да ме облагодетелства по някакъв начин ДНЕС, особено като повлияе на моето настроение, енергия и способност да правя неща, които ме правят щастлив и се чувствам удовлетворен?
Как тази промяна може да е от полза за моите близки ДНЕС?
По-близо ли съм до „най-доброто си АЗ“, когато правя тези неща?
Как този мой навик ще помогне в други области на живота ми ДНЕС? Например, да имам повече енергия при изпълняване на работен проект, от който наистина съм развълнуван, по-малко стрес и т.н.
За какво дълбоко ме е грижа (емоционално), което би спечелило от прилагането на този мой нов навик ДНЕС? Например, мога ли да използвам този навик, за да прекарвам по-добре времето си с близките си хора и приятелите ми?
И когато се чувствате претоварени от задачи, а мозъкът ви казва: „Ще го направя, но друг път“, просто си спомнете причините, поради които искате да направите нещо хубаво ДНЕС.