Диабет тип 1 при юноши и деца

След поставяне на диагнозата

Първи дни у дома след болницата

Ако сте новодиагностицирани с диабет тип 1, първо ще ви приемат в болница, където ще установят вида на вашата инсулинотерапия и подходящите за вас инсулинови дози. Ще ви обяснят във вашия случай колко инсулинови единици покриват 1 хлебна единица или 12 въглехидрата. Ще преминете, заедно с вашия ендокринолог, първоначален курс на обучение, който е много важен за вас. Моят съвет е да започнете да четете книги и статии за диабет тип 1 още там, защото така ще навлезете в темата по-бързо и ще можете да задавате въпросите си веднага на лекарите или медицинските сестри. Ще се научите, не се страхувайте – четете!

Искам да споделя с вас част от моя опит в контролирането на нивата на кръвната захар на моя син, който бе диагностициран с диабет тип 1 преди почти 2 години.

След излизането от болницата задачата ни беше да се научим да избираме правилно инсулиновата доза. Синът ми беше в седми клас. Знаете какво означава това в България – матури и много стрес. Освен това – пубертет и растежни хормони. И стресовите и растежните хормони са контраинсуларни. T.e. намаляват действието на инсулина и увеличават нивата на кръвната глюкоза.

Целта ни беше глюкозните стойности да са между 4,3 и 6,5 ммол/л на гладно, а след хранене – между 8 и 10 ммол/л. Или като цяло за денонощието – средна глюкозна стойност до 8 ммол/л, да няма глюкоза в урината и HbA1c под 7%.  

За да постигнем добър контрол, ни трябваше и добър мониторинг. Ето защо поставихме сензор, който измерва кръвната глюкоза 24 часа в денонощието. За съжаление, нашата здравна каса не реимбурсира това ново откритие на съвременната медицина, което промени изцяло живота на диабетиците по света и добрия контрол на глюкозните им нива.

Към отговорните лица от Здравната каса: За да се избегнат късните усложнения при диабета, особено при децата, е нужен отличен контрол на кръвната глюкоза. За отличен контрол е нужен сензор. Какво по-логично от това да инвестирате в сензори за децата сега, за да живеят здрав и пълноценен живот в бъдеще, а не в лечението им  като възрастни, страдащи от куп заболявания, някои от които и инвалидизиращи. Нека се постараем, нека бъдем далновидни.

Другото важно нещо – старателно водене на дневник. Инсулиновата доза се определя емпирично чрез ежедневно наблюдение на това какво се случва. Например, след като изяде сандвич с 50 г хляб (2ХЕ) и сложи еди-колко си инсулин за това, как се промениха нивата на кръвната му глюкоза? Ако е качил много кръвната глюкоза, значи малко инсулин е сложил. И обратно – ако е бил близо до или в хипогликемия –  следващия път, когато хапне същия сандвич или изяде нещо друго със същата стойност – 2ХЕ, ще сложи по-малко инсулин. И тъй като човек не може да запомни всичко, най-добре е да си го записва. В книгите, които съм публикувала в моя блог, има съвети за това какъв трябва да бъде дневникът (вижте пример в края на тази глава), но всеки намира своя най-удобен вариант. С течение на времето научихме колко много се влияе подбора на инсулиновата доза от това дали синът ни:

  • спортува,
  • днес има контролно,
  • болен е,
  • болен е и има температура,
  • сезонът е преходен,
  • делник е или е уикенд,
  • лято е,
  • зима е,
  • стресиран е,
  • ядосваме го…

Записвайте всичко това и промените, до които води то в дневника си.  Ще се убедите сами колко ще ви помага тази информация при определянето на инсулиновата доза. Особено в пубертета, особено в период на ремисия или при излизане от ремисия.

Разбрахме още по време на обучението в болница Токуда, което ни проведе д-р Галина Попова, че инсулиновата доза се определя изключително от актуалната инсулинова нужда. Всеки диабетик трябва да получи толкова инсулин, колкото му е нужно. Дали диабетът ще доведе след години до усложнения и съпътстващи заболявания, зависи не от големината на инсулиновата доза, а от правилния и’ подбор. Няма значение колко единици ще сложите – 2, 5 или 15, важното е те да са адекватни на поетата храна, така че контролът на вашия диабет да може да бъде определян като отличен или поне много добър.   Какво означава отличен контрол ще разисквам в отделна статия, но засега е важно да помните – за отличен контрол правете изследвания на гликирания хемоглобин HbA1 веднъж на всеки три месеца и се старайте стойността му да е под 7%. Колкото може по-близо до 6%.

Другото важно нещо, което трябва да научите още в началото, е да пресмятате въглехидратите в храната и да ги превръщате в хлебни единици. За да си помагаме, използвахме таблиците, които съм публикувала в Полезно. Също така в Интернет има много статии по този въпрос. Научихме се винаги да четем информацията за хранителната стойност на етикетите на продуктите. Колко въглехидрати се съдържат в 100 г. Купете си кантарче и калкулатор. В началото ще са ви необходими.

Например, днес искам да направя баничка. В 100 г кори, от тези които съм купила, се съдържат 68г въглехидрати (ВХ). Ще използвам три кори. Претеглям ги – 75 г. Щом в 100 г има 68г ВХ, то в 1г има 0,68ВХ. Следователно, в 75 г кори има:

75.0,68=51ВХ

Каккто знаете, 12 ВХ са равни на 1хлебна единица (ХЕ). Следователно 51:12=4,25 ХЕ. Тоест, приемам, че в баничката, която ще направя, има 4 ХЕ и вече знам колко инсулин трябва да сложа. Колкото съм сложила вчера, когато е  ял 4 ХЕ и нивата на кръвната му глюкоза са били в целевата зона. Ако е имало отклонения, трябва да променя дозата. Ако е „вдигнал захар“, ще сложа повече инсулин. Ако е направил хипогликемия, ще намаля инсулина. Има много хубава табличка от д-р Адриан Стоев, др по педагогика, зам- председател на Българска Асоциация ДИАБЕТ и председател на Форум „ДИАБЕТ” – София, която ви препоръчвам.

След това се научихме кои храни съдържат бавни и кои – бързи въглехидрати. Аз предпочитам в едно хранене да има и от двата вида, но преди спорт или физическа активност, наблегнете на бавните и дайте малко повече.

Още в болницата започнах да разучавам внимателно главата в книгата за диабета, посветена на храненето. Синът ми не яде всичко и за мен беше важно още там да се науча да правя „заменки“. Т.е. да заменям болничната храна, която той не иска да яде, с домашна със същото съдържание ХЕ. Затова е важно да се научите да боравите с ХЕ.

Изглежда сложно, но с времето се свиква. В началото не вярвах, че ще дойде ден, в който ще се справя без кантарчето и калкулатора, но човек натрупва опит и лека-полека всичко се превръща в рутина. Успех!

Ако имате въпроси, очаквам ми ги зададете във формата в Контакти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *