Книги за диабета

Стъпка по стъпка. Две години по-късно

От Светлана

Началото

Преди близо две години написах уводната статия в началото на моя блог, посветен на диабета. Бяха минали само няколко месеца от диагностицирането на 14-годишния ни тогава син с диабет тип 1. Със съпруга ми се чувствахме много уплашени и несигурни. Все още не знаехме много от нещата, които знаем днес. Информацията за диабета, която интензивно четяхме и се опитвахме да запомним, беше сложна материя за нас, защото никога не се бяхме сблъсквали с тази част от човешкото познание и наука (ние сме инженери по образование). Освен това трябваше да се научим да се справяме и с изключително многобройните аспекти от ежедневието на диабетика – като например храненето, определянето на инсулиновите дози спрямо количеството приети въглехидрати, дните с по-голяма физическа активност, дните на болест, приема на лекарства, дните с повишени нива на стрес и много, много други, които Адам Браун описва като 42 фактора, които влияят на кръвната глюкоза. Статията му можете да намерите тук.

Как се справяме?

1. Обучение на диабетика и семейството му

Напредваме стъпка по стъпка. Процесът на обучение на диабетика и семейството му започва още в болницата при първоначално поставяне на диагнозата. Но е изключително важно този процес да не спира с изписването, а да продължи – да се превърне в естествена част от нашето всекидневие.

Както знаете, броят на хората с диабет по света непрекъснато се увеличава. Броят на изследователските и фармацевтични лаборатории, които работят по проблемите на диабета – също. Правят се революционни открития – като сензорите за непрекъснат мониторинг на кръвната глюкоза и помпите за лечение на диабет. Всички те помагат за по-добрия  контрол на диабета. Нашата цел е да управляваме възможно най-добре своя или на детето си диабет, за да запазим пълноценния си и активен начин на живот, за да избегнем усложненията от диабета и да бъдем условно здрави. Ето защо е важно да следим какви са новите методи на лечение, има ли нови видове инсулини и нови начини за мониторинг на кръвната глюкоза. Със съпруга ми посещаваме и конференциите, посветени на диабета, където лекции изнасят водещи български медици и иноватори в областта на лечението и контрола на диабета. Това е съществена част от нашето самообучение.

2. Книгите

Книгите са едни от най-сигурните ни помощници в ежедневната ни грижа за диабета. Още от самото начало книгата „Изкуството да управляваш диабета“ на проф. Мария Дамянова и проф. Мая Константинова, която може да намерите тук се превърна в ръководство за новия ни начин на живот. Първо я прочетохме внимателно, а след това, когато трябваше да предприемаме конкретни действия, различни от обичайните, отваряхме на съответната глава и действахме, като буквално следвахме написаното ред по ред. Приличахме на пилотите на самолети, които имат своите дебели книги с инструкции и в ситуации, когато трябва хладнокръвно и бързо да действат, за да ги овладеят, отварят на съответния протокол за действие и следват написаното точка по точка.

След известно време открихме в мрежата още няколко много хубави книги, които аз започнах да превеждам. В началото го правех заради сина ни, който не чете свободно на руски език и заради родителите ми, които не владеят добре английски език.

3. Фейсбук групите

Съпругът ми, който вече беше член на Фейсбук групите  „ГРУПА ЗА РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА С ДИАБЕТ ТИП1“ ,   „Найтскаут България“, „Национално обучение по иновативно лечение на диабета“ и „Диабет България“ , сподели, че много от хората там също  имат проблем с четенето на руски и английски език. Така се роди и идеята да създам блог-библиотека, посветен на диабета.

Още докато аз и синът ми бяхме в болницата, съпругът ми бе окуражен и получи първата си информация направо „от извора“ от много от членовете на Фейсбук групите. Д-р Адриан Стоев, Хриси, Румен, Радо и много други, които няма как да изброя, за да не пропусна някого, помогнаха с разкази за своя диабет, за своя опит и с безценна техническа информация за новостите в лечението на диабета. И до днес хората от Фейсбук групите са съпричастни към всеки, който помоли за помощ и откликват веднага със съвет или информация.

Убедена съм, че уникалната българска общност на родителите на деца с диабет и възрастни с диабет, създадена във Фейсбук е една от причините на IV-то национално обучение по иновативно лечение на диабета, проведено на 30 и 31 март 2019 г. в Банкя, доц. Савова – един от доайените ендокринолози в България, да възкликне: „Днес това, че в България деца с диабет тип 1 постигат резултат на гликиран хемоглобин 6,5 вече не е новина.“ Само допреди няколко години Hb1Аc под 7% е бил рядко срещан резултат.

За да постигнем добър контрол на диабета, едно от най-важните неща, които правим, е да следваме максимата:

4. „Записвайте, Следете и Реагирайте“

Записваме. Купихме си тетрадка голям формат и започнахме ежедневно да попълваме дневник с табличка за всеки ден, която си рисуваме на ръка, в следния прост вид, който се оказа много удобен за нас:

Дата:                                                       Тресиба: Единици и час на поставяне

Час на хранене
КЗ преди ядене КЗ 2 часа след хранене Време м/у инсулина и храненето Храна – описание и брой ХЕ Забележка
Закуска          
Обяд          
Следобедна закуска          
Вечеря          

Така, когато синът ни опитва нова храна или необичайно за него количество от дадена храна, ние записваме как се е отразило това на кръвната му захар (КЗ)* и след това, при втори такъв случай знаем правилна ли е била дозата инсулин, която сме определили и времето на изчакване между поставянето на инсулина и началото на храненето. За да определим какво да бъде това време, изцяло разчитаме на таблицата на д-р Адриан Стоев и на преживения си опит, който лесно можем да проверим в дневника си. В полето „Забележка“ описваме нетипични случки и резултата от тях – купон, рожден ден или извънредна физическа активност.

Следим. Още след изписването от болницата, решихме да поставим на сина ни сензор за непрекъснат мониторинг на кръвната глюкоза. За съжаление, в България Здравната каса не реимбурсира сензорите и фирмите-производители нямат интерес към нашия пазар. Ето защо снабдяването със сензори е трудно и никак не е евтино. Но това е друга голяма тема и скоро ще публикувам специална статия, посветена на този проблем.  Следенето на кръвната глюкоза е важно, защото ни помага своевременно да предотваратим хипогликемия или хипергликемия.

Реагираме. Ако след хранене КЗ започне да пада под 4,3 ммол/л, даваме няколко глътки сок, желирано бонбонче, половин банан или 6 г глюкоза. И обратно, ако след хранене се задържи повече от половин час над 9,5-10 ммол/л – слагаме корекция.

Благодарение на всичко описано дотук, животът на сина ни е като този на връстниците му. Ходи на училище и на гости, кани си гости, спортува – джогинг и падъл борд, играе компютърни игри, не пропуска екскурзиите със съучениците си. Единствената разлика е, че си слага инсулин преди всяко хранене и не забравя да следи и реагира на нивата на кръвната си глюкоза. Засега повече четем, участваме във Фейсбук групите и записваме ние с баща му, но съвсем скоро, когато реши да бъде напълно самостоятелен, синът ни ще прави и това. Стъпка по стъпка.


Кръвна захар КЗ и кръвна глюкоза са синоними и означават абсолютно едно и също нещо. Този показател отразява концентрацията на глюкоза, циркулираща в кръвта и се измерва в ммол/л.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *